18.01.2023 г., 12:38

... И стене тъжен вятър в тъмнота

1.2K 5 25

Изронен смях превръща в самота

илюзии, душата ми съблекли.

И стене тъжен вятър в тъмнота,

на празнота живота ми обрекла.

 

Дори и за дъгата след порой

сурцето да успея аз да вържа,

ще плача под светлинния ѝ рой,

защото той усмивка не задържа.

 

Сълзите ще бродират пак с игла

върху гергефа чувствен безнадеждност.

А помня, че безбрежност съм била –

небе от нацъфтяла, бяла нежност.

 

Не го търсѝ! Небето се спомина.

Остана под савана на жасмина.

 

 

18.01.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радост си ми, Латинче, добро да е утрото и целият твой ден! Приятно ми стана, че си се върнала към мое по-старо стихотворение! Благодаря ти с прегръдка!💖
  • "А помня, че безбрежност съм била –
    небе от нацъфтяла, бяла нежност."
  • Когато чета такива коментари, очите ми се насълзяват... 💕 Дори не можеш да си представиш какъв заряд ми дават подобни думи, Миленче... Но едно гласче в мен се обажда: дано си ги заслужила! Прегръщам те с много, много обич и благослов!💖
  • "А помня, че безбрежност съм била –
    небе от нацъфтяла, бяла нежност."!
    И сега си същата, душата ти цъфти в уханни стихове, които ни раздаваш! Благодаря ти, че те има и ни прегръщаш с голямото си любящо сърце!
  • Здравей, Ванюшка! Не съм те виждали отдавна на страничката си, благодаря ти! Нека ти честитя Новата година, нищо, че тя вече остаря, и да ти пожелая здраве, късмет и вдъхновение! Прегръщам те!💕💋🥰

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...