18 ene 2023, 12:38

... И стене тъжен вятър в тъмнота

1.2K 5 25

Изронен смях превръща в самота

илюзии, душата ми съблекли.

И стене тъжен вятър в тъмнота,

на празнота живота ми обрекла.

 

Дори и за дъгата след порой

сурцето да успея аз да вържа,

ще плача под светлинния ѝ рой,

защото той усмивка не задържа.

 

Сълзите ще бродират пак с игла

върху гергефа чувствен безнадеждност.

А помня, че безбрежност съм била –

небе от нацъфтяла, бяла нежност.

 

Не го търсѝ! Небето се спомина.

Остана под савана на жасмина.

 

 

18.01.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радост си ми, Латинче, добро да е утрото и целият твой ден! Приятно ми стана, че си се върнала към мое по-старо стихотворение! Благодаря ти с прегръдка!💖
  • "А помня, че безбрежност съм била –
    небе от нацъфтяла, бяла нежност."
  • Когато чета такива коментари, очите ми се насълзяват... 💕 Дори не можеш да си представиш какъв заряд ми дават подобни думи, Миленче... Но едно гласче в мен се обажда: дано си ги заслужила! Прегръщам те с много, много обич и благослов!💖
  • "А помня, че безбрежност съм била –
    небе от нацъфтяла, бяла нежност."!
    И сега си същата, душата ти цъфти в уханни стихове, които ни раздаваш! Благодаря ти, че те има и ни прегръщаш с голямото си любящо сърце!
  • Здравей, Ванюшка! Не съм те виждали отдавна на страничката си, благодаря ти! Нека ти честитя Новата година, нищо, че тя вече остаря, и да ти пожелая здраве, късмет и вдъхновение! Прегръщам те!💕💋🥰

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...