18 ene 2023, 12:38

... И стене тъжен вятър в тъмнота

1.2K 5 25

Изронен смях превръща в самота

илюзии, душата ми съблекли.

И стене тъжен вятър в тъмнота,

на празнота живота ми обрекла.

 

Дори и за дъгата след порой

сурцето да успея аз да вържа,

ще плача под светлинния ѝ рой,

защото той усмивка не задържа.

 

Сълзите ще бродират пак с игла

върху гергефа чувствен безнадеждност.

А помня, че безбрежност съм била –

небе от нацъфтяла, бяла нежност.

 

Не го търсѝ! Небето се спомина.

Остана под савана на жасмина.

 

 

18.01.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радост си ми, Латинче, добро да е утрото и целият твой ден! Приятно ми стана, че си се върнала към мое по-старо стихотворение! Благодаря ти с прегръдка!💖
  • "А помня, че безбрежност съм била –
    небе от нацъфтяла, бяла нежност."
  • Когато чета такива коментари, очите ми се насълзяват... 💕 Дори не можеш да си представиш какъв заряд ми дават подобни думи, Миленче... Но едно гласче в мен се обажда: дано си ги заслужила! Прегръщам те с много, много обич и благослов!💖
  • "А помня, че безбрежност съм била –
    небе от нацъфтяла, бяла нежност."!
    И сега си същата, душата ти цъфти в уханни стихове, които ни раздаваш! Благодаря ти, че те има и ни прегръщаш с голямото си любящо сърце!
  • Здравей, Ванюшка! Не съм те виждали отдавна на страничката си, благодаря ти! Нека ти честитя Новата година, нищо, че тя вече остаря, и да ти пожелая здраве, късмет и вдъхновение! Прегръщам те!💕💋🥰

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...