23.09.2011 г., 22:56

И съм

1.2K 0 21



По миглите ти се разхождам

с дъх,

роша кичурите непослушни

с пръсти.

Засипвам лицето ти с целувки бързи,

а влагата след тях

за мен те прави още по-неустоим.

С дъха си подсушавам,

с целувки мокри

отново следи оставям...

Приятно ми е всяко докосване

до теб.

Обгръщам те…

в мен е тихо,

ведро,

топло…

 

… и съм полъх,

и съм кротък летен дъжд…

 

 


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...