По миглите ти се разхождам
с дъх,
роша кичурите непослушни
с пръсти.
Засипвам лицето ти с целувки бързи,
а влагата след тях
за мен те прави още по-неустоим.
С дъха си подсушавам,
с целувки мокри
отново следи оставям...
Приятно ми е всяко докосване
до теб.
Обгръщам те…
в мен е тихо,
ведро,
топло…
… и съм полъх,
и съм кротък летен дъжд…
© Ласка Александрова All rights reserved.