И тази нощ си лягам сама,
с мисъл за теб и малко тъга,
защото те няма до мене сега,
в прегръдките твои пак да заспя.
И пак от небето ще взема звезда,
с името твое ще я нарека,
в леглото до мене нека да спи
и нежно да стопля моите дни.
Самотни са нощите без тебе, уви,
сърцето ми тъжно е без твойте очи,
ръцете ми търсят твоите в нощта,
устни копнеят за целувка една.
Сега по вятъра ти ми прати
много целувки с тях да заспим,
нека луната да свети, блести,
своята нежност по нея прати.
И нищо, че далеч си от мене сега,
в сърцето си нося те и в свойта душа,
моята обич ти пращам с тъга,
нека те топли нежно в нощта.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Любовта е като приливи и отливи, веднъж ни кара да летим щастлво в небето, или да ни се свива от мъка сърцето. Каквато и да е оставя следа в мен и ме вдъхновява да изливам душата си чрез стихове.