И те обичам...
Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме.
Ще ти разкажа приказка за юни:
морето как нашепва мойто име
на изгрева, преди да ме целунеш.
Разнищеното слънце се събира.
А погледът ти влюбен с ветрове е.
Разплита се. И времето се спира,
за да отпие чаша вдъхновение...
Но днес съм есен. Тиха. Много тиха.
Валя и капки сребърни се стичат.
По жълтите листа рисуват стихове
как те обичам... Адски те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
. Аз мисля, че вътре в нас - какво значение имат сезоните. Благодаря ти!
