И те обичам...
Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме.
Ще ти разкажа приказка за юни:
морето как нашепва мойто име
на изгрева, преди да ме целунеш.
Разнищеното слънце се събира.
А погледът ти влюбен с ветрове е.
Разплита се. И времето се спира,
за да отпие чаша вдъхновение...
Но днес съм есен. Тиха. Много тиха.
Валя и капки сребърни се стичат.
По жълтите листа рисуват стихове
как те обичам... Адски те обичам...
© Деа All rights reserved.
. Аз мисля, че вътре в нас - какво значение имат сезоните. Благодаря ти!
