10.05.2008 г., 15:30

И ти ли...

1.3K 0 54

 

 

 

                    И ти ли...

                    И ти ли 
                    пак не спиш,
                    приятелю,
                    и с поглед тих
                    броиш звездите,
                    все още 
                    недокоснати
                    и недописани
                    във влюбен стих...
                    И луната,
                    кротката,
                    добра луна...
                    със тебе ли говори...
                    или с мен...
                    за нежността...
                    за младостта...
                    и за красивите
                    любови...
                    Нощта в очите ни
                    синее пак...
                    с нежност
                    в мислите рисува
                    приказка,
                    по-стара
                    от света...
                    как мъж един
                    една жена целува...

 

                    MUZIKA>>> И ТИ ЛИ

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко е изречено в коментарите за теб ,най ми допадна вълшебството!Поздрав от Вили
  • с обич, за вас.
  • Нощта в очите ни
    синее пак...
    с нежност
    в мислите рисува
    приказка,
    по-стара
    от света...
    как мъж един
    една жена целува...

    Вълшебно!!!
    Прегръщам те!!!
  • Страхотно пишеш, Маги! Искам да ти благодаря и за стиха и за всичко.... подари ми усмивка.. това е доста ценен подарък и тов такъв момент!
  • Прекрасно е.Отново нямам думи.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...