И ти ли, Бруте
И ти ли, Бруте, нож заби в гърба ми,
предаде ме - едва ли първи път?
На масата ми сядаше, ядеше -
къде ли си оставяш съвестта?
Научен си на подлост - то е лесно,
два-три урока и си съвършен.
Вроденото добро си спи дълбоко.
Не го буди - ще стане зле...
Не ме боли - очаквах този удар
и ножа аз сама ти го избрах.
Не е подарък - ти си го откупи.
Благодари ми, че обърнах си гърба...
Че смелост нямаш във очите да ме гледаш,
страхът ти прави те велик подлец.
Забий си ножа - аз не бягам, Бруте.
На гроба ми не идвай със венец!...
предаде ме - едва ли първи път?
На масата ми сядаше, ядеше -
къде ли си оставяш съвестта?
Научен си на подлост - то е лесно,
два-три урока и си съвършен.
Вроденото добро си спи дълбоко.
Не го буди - ще стане зле...
Не ме боли - очаквах този удар
и ножа аз сама ти го избрах.
Не е подарък - ти си го откупи.
Благодари ми, че обърнах си гърба...
Че смелост нямаш във очите да ме гледаш,
страхът ти прави те велик подлец.
Забий си ножа - аз не бягам, Бруте.
На гроба ми не идвай със венец!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
