Кiara (Киара)
182 300
8.03.2013 г., 8:12 ч.

И тихо е, защото е валяло 

  Поезия » Друга
1315 0 5

Оскъдно пълнят шепите

си с думи.

И с адажия.

И после искат да им вярваш.

 

                ***

 

Искат да им вярваш,

че е запетая.

Онази точка. Вляво.

Квота – прямост.  

 

                ***

 

 

А тръгвала съм много пъти преди края.

                               Транскриптен полъх.

Разменен за вятър.

 

Преди края...  

 

              ***

 

 

Не сме по-силни ключове,

защото сме разключени

от катинарност.

Блестим, защото ще угаснем.

 

             ***

 

И не е забравял.

Отвътре пръстите на кукловода.

Разплетени клавиши.

Небето под дъжда.

И морзовото - „нямам”.

 

            ***

 

 

Би стрелял в мен, по мен.

След мен.

Но още съм ти недостатъчна.

Когато стигна над ръба,

превъртането в барабана ли

ще бъде края?

 

            ***

 

 

Бих искал някой да ме чака.

Различен ъгъл.

И улица с по-тиха тротоарност.

Някой...

 

           ***

Но имам ли,

щом нямала съм?!

И колко всъщност, бяла ни е тишината...

 

          ***

 

Защо ще търся корени...

Във мен дори -

гнездо не е прорасло.

 

         ***

 

Когато ми се случи,

ще се случи...

И ще забравя,

че било е просто нужно.

                   Да остана. 

 

         ***

 

Да остана.

Кавичките да съблека.

И да я събудя тази сутрин

                                 с рамо.

 

          ***

 

 

И колко са намачканите рамене,

които не забравяш,

които ти остават...

 

          ***

 

 

Блестим, защото ще угаснем.

Отиват си, за да останат.

И тихо е, защото е валяло.

 

 

 

 

 

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??