И тихо е, защото е валяло
Оскъдно пълнят шепите
си с думи.
И с адажия.
И после искат да им вярваш.
***
Искат да им вярваш,
че е запетая.
Онази точка. Вляво.
Квота – прямост.
***
А тръгвала съм много пъти преди края.
Транскриптен полъх.
Разменен за вятър.
Преди края...
***
Не сме по-силни ключове,
защото сме разключени
от катинарност.
Блестим, защото ще угаснем.
***
И не е забравял.
Отвътре пръстите на кукловода.
Разплетени клавиши.
Небето под дъжда.
И морзовото - „нямам”.
***
Би стрелял в мен, по мен.
След мен.
Но още съм ти недостатъчна.
Когато стигна над ръба,
превъртането в барабана ли
ще бъде края?
***
Бих искал някой да ме чака.
Различен ъгъл.
И улица с по-тиха тротоарност.
Някой...
***
Но имам ли,
щом нямала съм?!
И колко всъщност, бяла ни е тишината...
***
Защо ще търся корени...
Във мен дори -
гнездо не е прорасло.
***
Когато ми се случи,
ще се случи...
И ще забравя,
че било е просто нужно.
Да остана.
***
Да остана.
Кавичките да съблека.
И да я събудя тази сутрин
с рамо.
***
И колко са намачканите рамене,
които не забравяш,
които ти остават...
***
Блестим, защото ще угаснем.
Отиват си, за да останат.
И тихо е, защото е валяло.
© Киара All rights reserved.
