И тогава... няма студ
Безброй са тръпките...
Безброй уловките...
Блестят реката
и усмивките,
когато...
засвирва пиано
греховно самотно,
не заспало нощем,
заслушано в тишината,
с колорит от багри-
мозайка безкрайна,
на късно лято - седянка
и есен топла, уханна,
и зиме - с мраз и пряспа,
сърце донася с радост,
в тъжни очи печални,
с чаша догоре сгряна...
И тогава...
отначало
нощ с пиано...
пияна
завалява...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
