28.03.2019 г., 22:17

И това се случва

742 0 0

                                           Детенцето лапнало пръстче,

                                           къщата тресе се от скандал,

                                           ти била си вода не напита,

                                           аз от гуляи не съм се спрял!

                  

                                           Не бъди така жестока,

                                           злото повлича крак,

                                           знам, че човекът не е стока

                                           щом на грешката, грешка прави пак!

                                       

                                           Но и ти не си цвете,

                                           нито сияйна зора,

                                           от другите да не изостанеш,

                                           тайно да сложиш рога!

                       

                                            Ела до мене, мила!

                                            Виж в огледалото - идилия, красота,

                                            една разплакана кошута,

                                            до нея - горд елен... с рога?

                       

                                            Достатъчно детето плака,

                                            да сложим вече ред,

                                            нека да заровим томахавката,

                                            заедно да продължим напред?! 

                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...