Детенцето лапнало пръстче,
къщата тресе се от скандал,
ти била си вода не напита,
аз от гуляи не съм се спрял!
Не бъди така жестока,
злото повлича крак,
знам, че човекът не е стока
щом на грешката, грешка прави пак!
Но и ти не си цвете,
нито сияйна зора,
от другите да не изостанеш,
тайно да сложиш рога!
Ела до мене, мила!
Виж в огледалото - идилия, красота,
една разплакана кошута,
до нея - горд елен... с рога?
Достатъчно детето плака,
да сложим вече ред,
нека да заровим томахавката,
заедно да продължим напред?!
© Никола Яндов Всички права запазени