И в преспите ще се усмихва
Вилнеят бури, дъжд и ветрове.
Студени капки блъскат по стъклото.
Разсърди ли се ноемврийското небе,
или по лятото тъжи горкото...
А ние с теб - две есенни врабчета,
във стаята се топлим със мечти.
Цъфтят в очите дъхави цветчета.
Вали и в нас, но слънчеви лъчи.
Ще тръгне есента по стръмен склон,
след нея ще престигне люта зима,
навлякла снежния си бял балтон,
но в преспите ще се усмихва
любовта ни жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
