Вилнеят бури, дъжд и ветрове.
Студени капки блъскат по стъклото.
Разсърди ли се ноемврийското небе,
или по лятото тъжи горкото...
А ние с теб - две есенни врабчета,
във стаята се топлим със мечти.
Цъфтят в очите дъхави цветчета.
Вали и в нас, но слънчеви лъчи.
Ще тръгне есента по стръмен склон,
след нея ще престигне люта зима,
навлякла снежния си бял балтон,
но в преспите ще се усмихва
любовта ни жива.
© Жанет Велкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
