Вилнеят бури, дъжд и ветрове.
Студени капки блъскат по стъклото.
Разсърди ли се ноемврийското небе,
или по лятото тъжи горкото...
А ние с теб - две есенни врабчета,
във стаята се топлим със мечти.
Цъфтят в очите дъхави цветчета.
Вали и в нас, но слънчеви лъчи.
Ще тръгне есента по стръмен склон,
след нея ще престигне люта зима,
навлякла снежния си бял балтон,
но в преспите ще се усмихва
любовта ни жива.
© Жанет Велкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
