Едва ли има нещо на света,
което може пак да ни разделя.
Щом той се влюби, в него - Тя,
събуждат се в една постеля.
Така е писано. Да бъдем двама.
В живота няма нищо по случайност.
Инат. Скандали. Мелодрама -
(любовен зов за малотрйност.)
На нас не отива да сме тъжни.
Дъжда е бил отчаян от валѐне.
На мъчния самотник - нужда,
докоснат някак си да е от времето...
А юли още ще ни сгорещява.
И още предстои ми много писане.
Ти - не, че много ще се впечатляваш,
но аз пък и не те побирам в стихове...
На бавен огън сме. Очакване.
Пожарът ще се случи. Неизбежно.
И няма да горим от ден до пладне.
И винаги ще се гасим със нежност.
Едва ли има нещо на света,
което може пак да ни разделя.
Аз искам да не си мечта...
... и палачинките ти във неделя...
Стихопат.
© Данаил Антонов Всички права запазени