6.06.2019 г., 8:37 ч.

И все пак 

  Поезия » Друга
612 4 9

Заглеждам се в деня след теб.

Прилича ми на някого, но… Не!

Не е ни редно, ни възможно.

И все пак… Същото на цвят небе…

 

Готово и на слънце, и на дъжд.

Небе, в което плуват птици.

Въпросът, всеки път един и същ,

наднича през немитите ресници.

 

Не е валяло снощи. Явно не.

Мирише на роса и сънища гората.

Бълбука, в езерцето, свежият живот

и както винаги, и жаби квакат.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??