Jun 6, 2019, 8:37 AM

И все пак 

  Poetry » Other
619 4 9

Заглеждам се в деня след теб.

Прилича ми на някого, но… Не!

Не е ни редно, ни възможно.

И все пак… Същото на цвят небе…

 

Готово и на слънце, и на дъжд.

Небе, в което плуват птици.

Въпросът, всеки път един и същ,

наднича през немитите ресници.

 

Не е валяло снощи. Явно не.

Мирише на роса и сънища гората.

Бълбука, в езерцето, свежият живот

и както винаги, и жаби квакат.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??