Jun 6, 2019, 8:37 AM

И все пак

  Poetry » Other
911 4 9

Заглеждам се в деня след теб.

Прилича ми на някого, но… Не!

Не е ни редно, ни възможно.

И все пак… Същото на цвят небе…

 

Готово и на слънце, и на дъжд.

Небе, в което плуват птици.

Въпросът, всеки път един и същ,

наднича през немитите ресници.

 

Не е валяло снощи. Явно не.

Мирише на роса и сънища гората.

Бълбука, в езерцето, свежият живот

и както винаги, и жаби квакат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...