И все пак
Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд.
Небе, в което плуват птици.
Въпросът, всеки път един и същ,
наднича през немитите ресници.
Не е валяло снощи. Явно не.
Мирише на роса и сънища гората.
Бълбука, в езерцето, свежият живот
и както винаги, и жаби квакат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
