Зориту (Зорница Станчева)
88 89
16.11.2013 г., 20:13 ч.

И всеки гледа и се чуди... 

  Поезия » Философска
666 0 2

Допусна те във своя свят.

Допусна май и много други.

Един си тръгва весел, друг - със яд.

И всеки гледа и се чуди.

Какво си мислиш ти, 

какво пък се оказва!

Отде се пръкна таз гадина?

Един остава месец, друг - година.

Но всеки псува я и се отказва.

Сърцето ù е като тясна стая.

Претъпкано е с непотребни хора-вещи.

Един усмихва се, а друг се блещи.

Но никой не остава май докрая.

Затова е празно то сега - като градина.

В която има само буренаци.

По-добре си тръгвайте, глупаци.

И който влезе,

а и който я подмина.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко ми е гневно, малко тъжно, въпреки, че тона е приповдигнат и е писано със сила, гордост и хъс. Личи си, много си личи!
  • !
Предложения
: ??:??