И всеки гледа и се чуди...

Nov 16, 2013, 8:13 PM

Poetry » Phylosophy

665 0 2

Допусна те във своя свят.

Допусна май и много други.

Един си тръгва весел, друг - със яд.

И всеки гледа и се чуди.

Какво си мислиш ти,

какво пък се оказва!

Отде се пръкна таз гадина?

Един остава месец, друг - година.

Но всеки псува я и се отказва.

Сърцето ù е като тясна стая.

Претъпкано е с непотребни хора-вещи.

Един усмихва се, а друг се блещи.

Но никой не остава май докрая.

Затова е празно то сега - като градина.

В която има само буренаци.

По-добре си тръгвайте, глупаци.

И който влезе,

а и който я подмина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

poem_lady (Фери)

2013-11-17T17:40:05+02:00

Малко ми е гневно, малко тъжно, въпреки, че тона е приповдигнат и е писано със сила, гордост и хъс. Личи си, много си личи!
oksimoron (Христов)

2013-11-16T23:17:30+02:00

!