И всеки гледа и се чуди...
Допусна те във своя свят.
Допусна май и много други.
Един си тръгва весел, друг - със яд.
И всеки гледа и се чуди.
Какво си мислиш ти,
какво пък се оказва!
Отде се пръкна таз гадина?
Един остава месец, друг - година.
Но всеки псува я и се отказва.
Сърцето ù е като тясна стая.
Претъпкано е с непотребни хора-вещи.
Един усмихва се, а друг се блещи.
Но никой не остава май докрая.
Затова е празно то сега - като градина.
В която има само буренаци.
По-добре си тръгвайте, глупаци.
И който влезе,
а и който я подмина.
© Зорница Станчева All rights reserved.
