24.03.2023 г., 15:40

И всяка бръчка – листче от коприва

541 6 19

Сред кичурчета бели – розов цвят
и всяка бръчка – листче от коприва,
с което будя рано, да не спят,
човеците – с природа саможива.

В очите ми дъги и песни спят,
но през деня. Небето нощем – книга,
изписан със звездици необят,
в стиха ми често весело намига.

А днес, в поредния ми ден рожден,
дарявам с обич странници и луди.
Не остарява лудият – роден,
по детски на ума си да се чуди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прегръщам ви!
  • Надюш,🌷🍀🪻Честит🌸 рожден🌸 ден🪻🌷 (с малко закъснение). Бъди ни жива и здрава , много щастлива, не крий дъгите в себе си, не крий песните, нито птиците! Нарисувай ги, изживей ги, както само ти умееш! Силна прегръдка! Прочетох с радост.
  • Един аксесоар си имам, Скити. Благодаря ви, от сърце!
  • Честита!
  • Честита да си, Наде! Все така вдъхновена и скривай метлата понякога
    Бъди, момиче!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...