И вятърът навън крещи
И вятърът навън крещи
Не ме вини, от мен не се отричай,
че не съм за теб, не те виня и аз.
Да ти кажа колко много те обичам
нямам вече думи, нямам вече глас.
Не виждаш ли, за теб сега изгарям,
ставам пепел в забравено огнище.
Всяка нощ врати за теб отварям,
но без теб забравям и да дишам.
Дори и вятърът навън крещи
всяка вечер нежното ти име.
Ако можеш, още тази нощ реши
и ела при мен, насън поне вземи ме.
С горещи чувства пак ще те завия
и сгушен плахо в твоята красота
от нежността ти тихо ще отпия,
ще те даря отново с любовта.
Не мога вече нищо повече да дам…
Дадох ти сърцето, имаш и душата,
подарих ти даже целия си плам!
На любовта дали усети аромата?!
14.06.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
