И вятърът навън крещи
И вятърът навън крещи
Не ме вини, от мен не се отричай,
че не съм за теб, не те виня и аз.
Да ти кажа колко много те обичам
нямам вече думи, нямам вече глас.
Не виждаш ли, за теб сега изгарям,
ставам пепел в забравено огнище.
Всяка нощ врати за теб отварям,
но без теб забравям и да дишам.
Дори и вятърът навън крещи
всяка вечер нежното ти име.
Ако можеш, още тази нощ реши
и ела при мен, насън поне вземи ме.
С горещи чувства пак ще те завия
и сгушен плахо в твоята красота
от нежността ти тихо ще отпия,
ще те даря отново с любовта.
Не мога вече нищо повече да дам…
Дадох ти сърцето, имаш и душата,
подарих ти даже целия си плам!
На любовта дали усети аромата?!
14.06.2017 г. Велин
© Велин All rights reserved.
