И за двама ни
Измслиците хорски – шепа прах,
от клада дим в - в зениците на болката
А аз вървя към теб напук на тях
и жива съм. Дотолкова, доколкото.
Каквото, знам, наистина го знам.
От залеза – пламтящ в дъждовни вечери.
Предчувствие, че някъде, че там,
на небесата с тебе сме обречени,
душите ни там някой е венчал,
без пръстени, сред има ни и няма ни.
Додето ти се луташ ослепял,
аз просто тихо светя... И за двама ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
