И за някого нявга
... с изтънялото връхче на пламъка,
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане...
Той обичал да пише на лед
и си тръгнал така, в зазоряване
неизвестен, дори не-поет.
Даже нямал моли́в.
Ни тетрадка.
Недописвал.
Не водел архив.
Но за моя нестихваща радост
той е жив!...
той е някъде жив.
Пие чая от шипки без захар,
но на празник си хапва локум
и пописва в сърцето си плахо,
неиздаден,
нечут, и
наум...
... и набоцкват снежинки челото ми,
този камък си няма очи,
но очи е за лудите атоми
и за някого нявга мълчи
и тежи там, където избива
между тръни горчива вода...
Под сгурията слънцето свито
разгорява за въглени жар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
... Мария, аз нямам твоето ниво на познания в областта на поезията затова коментирам творбите ти по начина, по който ми въздействат. Харесва ми, че си разпознаваема. Това е много ценно. Да не избягаш от себе си. Благодаря, че ме предизвика и аз да споделя тези мисли.