ИнаКалина
523 11421
6.12.2022 г., 22:15 ч.  

И за някого нявга 

  Поезия » Друга
424 4 11

... с изтънялото връхче на пламъка,

посиняло от пещерен студ,

търся слънце сред купчина камъни,

на големия пише: „За луд.“

 

С крив дарак влачи зимата нямане...

Той обичал да пише на лед

и си тръгнал така, в зазоряване

неизвестен, дори не-поет.

 

Даже нямал моли́в.

Ни тетрадка.

Недописвал.

Не водел архив.

Но за моя нестихваща радост

той е жив!...

той е някъде жив.

 

Пие чая от шипки без захар,

но на празник си хапва локум

и пописва в сърцето си плахо,

неиздаден,

нечут, и 

наум...

 ... и набоцкват снежинки челото ми,

този камък си няма очи,

но очи е за лудите атоми

и за някого нявга мълчи

и тежи там, където избива

между тръни горчива вода...

 

Под сгурията слънцето свито

разгорява за въглени жар.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз не се впускам често в пространни обяснения, Красимира. Напоследък 😃 Разбрах, че в повечето случаи това е губене на време 😃 Нивото ми на познания не е перфектно, както и писането ми, но се надявам да съм се променила с годините, в които пиша, а те не са малко. Един поглед отстрани винаги е полезен, колкото и субективен да е. Аз също се почувствах предизвикана. Разбрала си ме 😃
  • Съгласна съм - изгубени в превода ... Мария, аз нямам твоето ниво на познания в областта на поезията затова коментирам творбите ти по начина, по който ми въздействат. Харесва ми, че си разпознаваема. Това е много ценно. Да не избягаш от себе си. Благодаря, че ме предизвика и аз да споделя тези мисли.
  • Да, всички сме така – само бледи копия на това, което бихме могли да бъдем, Красимира. Ако решим, че вече сме се научили, изгубени сме 😃
  • Има си стандарти и в поезията, но като не ги знам, Мария . Ти си талантлива много, обаче понякога я стискаш тая душа... - и аз съм така в много от писанията си. Ще ми се като чета- да усетя душата на човека, а не предъвкани неща. Поетът трябва да е канал и по свой начин да създава внушенията. А не да подменя някоя думичка тук и там и дето викат с чужда пита- помен прави. Или от един хляб-изкара пет. Но това си е лично мнение. Аз още не съм започнала да пиша , и ти ли? ха-ха знам, че имаш чувство за хумор.
  • Образно и нестандартно е, Красимира. Както ти обикновено пишеш.
  • Благодаря, че ми го споделяш, Мария.
  • "И тежи там, където избива
    между тръни горчива вода..."
    Хареса ми!
  • Така е. Мерси, Наде!
  • "Неиздаден и наум", но безличен едва ли, щом във всяко тръпчиво-кисело плодче на шипката живее спомен - с бодлички.
  • Един, вика, ме разбра и то-погрешно но не - не си ти, Вили ; и татко пиеше чая от шипки без захар... "да би могло да посрещнете слънцето и вятъра с повече кожа и по-малко одежди.." Благодаря ти!
  • Краси, много ми хареса!
    Паметта за човека не е само в камъка и слънцето което го огрява. "Защото животът и смъртта са едно, както реката и морето са едно.“ - Х.Джубран
    Чудесно е!
    Лудостта е живот, а живота е лудост!
Предложения
: ??:??