И за някого нявга
... с изтънялото връхче на пламъка,
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане...
Той обичал да пише на лед
и си тръгнал така, в зазоряване
неизвестен, дори не-поет.
Даже нямал моли́в.
Ни тетрадка.
Недописвал.
Не водел архив.
Но за моя нестихваща радост
той е жив!...
той е някъде жив.
Пие чая от шипки без захар,
но на празник си хапва локум
и пописва в сърцето си плахо,
неиздаден,
нечут, и
наум...
... и набоцкват снежинки челото ми,
този камък си няма очи,
но очи е за лудите атоми
и за някого нявга мълчи
и тежи там, където избива
между тръни горчива вода...
Под сгурията слънцето свито
разгорява за въглени жар.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
... Мария, аз нямам твоето ниво на познания в областта на поезията затова коментирам творбите ти по начина, по който ми въздействат. Харесва ми, че си разпознаваема. Това е много ценно. Да не избягаш от себе си. Благодаря, че ме предизвика и аз да споделя тези мисли.