rumiana (Румяна )
136

1.03.2013 г., 18:49

И заплака...

Поезия » Гражданска

695 0 1

Небето се разпука. Изведнъж.

На хиляди измъчени парчета.

Продъни се от кървав дъжд,

изплете стягащи въжета.

Изплака заедно със нас.

С разкъсаните ни надежди,

със нечутия ни глас

и тез окови грешни...

Дъждът не говори.

Страхът ни мълчи.

Само небето отвори

нашите разпукани души.

И заплака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0