1.03.2013 г., 18:49 ч.

И заплака... 

  Поезия » Гражданска
553 0 1

Небето се разпука. Изведнъж.

На хиляди измъчени парчета.

Продъни се от кървав дъжд,

изплете стягащи въжета.

 

Изплака заедно със нас.

С разкъсаните ни надежди,

със нечутия ни глас

и тез окови грешни...

 

Дъждът не говори.

Страхът ни мълчи.

Само небето отвори

нашите разпукани души.

 

И заплака...

© Румяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??