Небето се разпука. Изведнъж.
На хиляди измъчени парчета.
Продъни се от кървав дъжд,
изплете стягащи въжета.
Изплака заедно със нас.
С разкъсаните ни надежди,
със нечутия ни глас
и тез окови грешни...
Дъждът не говори.
Страхът ни мълчи.
Само небето отвори
нашите разпукани души.
И заплака...
© Румяна Всички права запазени