И звездите са свалени, и нощите отъмняха
И звездите са свалени, и нощите отъмняха
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат,
да откраднат някоя минута, някой хвърлен поглед.
Там, където всяка сутрин с тебе бяха
ръцете топли и очите тъмни в теб дълбаха
кладенци за едно сърце безводно.
Когато да обичаш още беше модно
и залеза играеше танго
с облаците, наръфал розата на слънцето и дълго, дълго
с него
гледахте в очите си - ледена пързалка на душата.
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат,
да откраднат някоя минута, някой хвърлен поглед.
Там, където всяка сутрин с тебе бяха
ръцете топли и очите тъмни в теб дълбаха
кладенци за едно сърце безводно.
Когато да обичаш още беше модно
и залеза играеше танго
с облаците, наръфал розата на слънцето и дълго, дълго
с него
гледахте в очите си - ледена пързалка на душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
