Вангел (Серафим) Вангел (Серафим)
69
Jan 29, 2009, 10:38 AM

И звездите са свалени, и нощите отъмняха

  Poetry » Love
909 0 2
И звездите са свалени, и нощите отъмняха 
някъде под твойта стряха, 
където пеят серенади и луната дреме, 
където глупците губят своето време 
в опита си да те трогнат, 
да откраднат някоя минута, някой хвърлен поглед. 

Там, където всяка сутрин с тебе бяха 
ръцете топли и очите тъмни в теб дълбаха 
кладенци за едно сърце безводно. 
Когато да обичаш още беше модно 
и залеза играеше танго 
с облаците, наръфал розата на слънцето и дълго, дълго 
с него 
гледахте в очите си - ледена пързалка на душата. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0