И звездите са свалени, и нощите отъмняха

29 янв. 2009 г., 10:38

Поэзия » Любовная

568 0 2

И звездите са свалени, и нощите отъмняха
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат,
да откраднат някоя минута, някой хвърлен поглед.

Там, където всяка сутрин с тебе бяха
ръцете топли и очите тъмни в теб дълбаха
кладенци за едно сърце безводно.
Когато да обичаш още беше модно
и залеза играеше танго
с облаците, наръфал розата на слънцето и дълго, дълго
с него
гледахте в очите си - ледена пързалка на душата.

И звездите са свалени, и нощите отъмняха

Свързани произведения

Комментарии

Предложения