Иде, иде...
Чувам стъпки. Някой иде.
Тромави са, скърцат даже.
През шпионката поглеждам,
хей сега ще се покаже...
Няма никoй. Само звук.
Търкам си със пръст ухото.
Чувам ясно, сякаш тук
е на крачка от стъклото.
Ще изляза да погледна.
Идва някой в моя дом.
Изненадата - поредна,
сякаш че пристъпва слон.
Но къде го? Идва бавно...
Сляп ли съм? Не! Никoй няма.
Край! Прибирам се безславно.
Май съм във комична драма.
И тогава чак разбирам
що звукът е без картина.
В календара си се взирам.
Идва Новата Година.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
