25.05.2009 г., 16:49

Идея...

802 0 14

В онази нощ, когато

само вятъра шепнеше

нещо на тревите.

И между тях,

там в цветната леха

няколко щурчета

надпяваха се

в глас.

 

Когато голямата Луна

си тръгваше,

и пътьом бе решила

Слънцето да събуди,

ми дойде щура идея:

защо ли да не съм

едно щурче,

досущ като другите?!

 

И да припявам своите

щурчови трели

някъде край леглото ти.

Ех, трябва ми онази

вълшебна пръчица само...

А в ръцете си

ще държа много светулки.

И ще ги пусна в съня ти...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...