27.02.2011 г., 20:46 ч.

Идва пролет и така нататък 

  Поезия » Друга
946 0 9

                              Идва пролет и така нататък…

 

                             Грейна слънцето на пролетта.

                             А сред леда - чувства остарели.

                            Заровихме в земята любовта.

                            Живеем  си сами – осиротели.

                             Ще разцъфне цвете под снега.

                             Буен вятър ще буди капчука.

                             Сутринта ще запръска дъждът.

                             Орачът ще тръгне на слука,

                             както някога, както преди -

                             щом животът живее и тука.

                             Но защо ли, защо – не мисли.

                             Не си взехме от нищо поука.

                             И не знаем тази пролет дали

                             и на  нашата врата ще почука.

                             Но щом е зелен хребетът стар

                             и сив облак небето пропука,

                             зад панела, зад стената с вар,

                             песен гугутката пак ще загука.

                              Простичка песен - като съдба,

                              като улицата на моето детство,

                              като плач на недоубита сърна,

                               като топла храна или наследство.

                               Аз с нея  ще тръгна, а не сама.

                                Ще отидем при гроба на мама,

                                после там, дето зарих любовта.

                                С тази песен ще бъда – нали 

                                    този свят бил за двама.

 

                                                      Wali /Виолета Томова/

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??