Идва пролет и така нататък
Идва пролет и така нататък…
Грейна слънцето на пролетта.
А сред леда - чувства остарели.
Заровихме в земята любовта.
Живеем си сами – осиротели.
Ще разцъфне цвете под снега.
Буен вятър ще буди капчука.
Сутринта ще запръска дъждът.
Орачът ще тръгне на слука,
както някога, както преди -
щом животът живее и тука.
Но защо ли, защо – не мисли.
Не си взехме от нищо поука.
И не знаем тази пролет дали
и на нашата врата ще почука.
Но щом е зелен хребетът стар
и сив облак небето пропука,
зад панела, зад стената с вар,
песен гугутката пак ще загука.
Простичка песен - като съдба,
като улицата на моето детство,
като плач на недоубита сърна,
като топла храна или наследство.
Аз с нея ще тръгна, а не сама.
Ще отидем при гроба на мама,
после там, дето зарих любовта.
С тази песен ще бъда – нали
този свят бил за двама.
Wali /Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
