Идвай пролет!
То не беше зима като зима!
Как да чакаш жадно пролетта?
Земята топла, болна и ранима,
гърчи се, души се под калта!
Уж е слънце, а болят очите!
Уж е дъжд, а лепне по плътта!
Нощем са неистински звездите,
денем недостатъчен студа!
Моля се за шепичка снежинки,
малко мраз и пара от дъха,
и да лепнат дребните стотинки
по дланта, скована от студа!
Прах затрупва дните главоболни,
нещо непонятно, гадно ври
във душите неми, безглаголни
и от топло тялото боли!
Как сега копнежи незаспали
своя възкресяващ зимен сън,
да се върнат в нас, неоголяли
и неомърсени от калта навън!
Идвай пролет!
Няма, то е ясно,
сняг земята жадна да целуне!..
Пролетния дъжд да я накваси,
от прахта от раз да я разбули!
Изтанцувай живия си танц,
с лековита обич поръси ни!
Раззвъни ни с медния си глас,
разпъпи оклюмали градини!
Чакаме те!
Идвай, не бави се!
Жадни сме за тебе... Събуди се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
