Идвай пролет!
То не беше зима като зима!
Как да чакаш жадно пролетта?
Земята топла, болна и ранима,
гърчи се, души се под калта!
Уж е слънце, а болят очите!
Уж е дъжд, а лепне по плътта!
Нощем са неистински звездите,
денем недостатъчен студа!
Моля се за шепичка снежинки,
малко мраз и пара от дъха,
и да лепнат дребните стотинки
по дланта, скована от студа!
Прах затрупва дните главоболни,
нещо непонятно, гадно ври
във душите неми, безглаголни
и от топло тялото боли!
Как сега копнежи незаспали
своя възкресяващ зимен сън,
да се върнат в нас, неоголяли
и неомърсени от калта навън!
Идвай пролет!
Няма, то е ясно,
сняг земята жадна да целуне!..
Пролетния дъжд да я накваси,
от прахта от раз да я разбули!
Изтанцувай живия си танц,
с лековита обич поръси ни!
Раззвъни ни с медния си глас,
разпъпи оклюмали градини!
Чакаме те!
Идвай, не бави се!
Жадни сме за тебе... Събуди се!
© Катя All rights reserved.
