Feb 18, 2007, 11:44 AM

Идвай пролет! 

  Poetry
578 0 9

То не беше зима като зима!
Как да чакаш жадно пролетта?
Земята топла, болна и ранима,
гърчи се, души се под калта!

Уж е слънце, а болят очите!
Уж е дъжд, а лепне по плътта!
Нощем са неистински звездите,
денем недостатъчен студа!

Моля се за шепичка снежинки,
малко мраз и пара от дъха,
и да лепнат дребните стотинки
по дланта, скована от студа!

Прах затрупва дните главоболни,
нещо непонятно, гадно ври
във душите неми, безглаголни
и от топло тялото боли!

Как сега копнежи незаспали
своя възкресяващ зимен сън,
да се върнат в нас, неоголяли
и неомърсени от калта навън!

Идвай пролет!
Няма, то е ясно,
сняг земята жадна да целуне!..
Пролетния дъжд да я накваси,
от прахта от раз да я разбули!

Изтанцувай живия си танц,
с лековита обич поръси ни!
Раззвъни ни с медния си глас,
разпъпи оклюмали градини!

Чакаме те!
Идвай, не бави се!
Жадни сме за тебе... Събуди се!

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??