if
ще дочакам карлито
да проговорят стърнищата
извървяни от времето
да свърнат крилете кръстосани
по ъглите на очите ми
и думите да се изтъркалят като камъчета по виското
да отронят смисъл по разнищено утре
където не шепти нито едно перде от воал
и разни сънища витаят
по водата запалила изгрева
знам карлито
днес никога няма да бъде днес
нито вчера можеш да завъртиш около
пръста на съдбата
само прахта се превръща в прах
и тишината на света ляга в краката ти да пее
нищо любов
сандъците на истината отдавна са отворени
можеш да ровиш вътре до болка
търсейки оцеляване или път
който да изходиш
а аз съм точката на свързване
подпалила огъня
по един бял бряг за връщане
и море
което да си
ако поискаш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
