dressy (Зорница Николова)
218 595
Nov 21, 2008, 2:42 PM

if 

  Poetry » Other
687 0 6

ще дочакам карлито

да проговорят стърнищата

извървяни от времето

да свърнат крилете кръстосани

по ъглите на очите ми

и думите да се изтъркалят като камъчета по виското

да отронят смисъл по разнищено утре

където не шепти нито едно перде от воал

и разни сънища витаят

по водата запалила изгрева

знам карлито

днес никога няма да бъде днес

нито вчера можеш да завъртиш около

пръста на съдбата

само прахта се превръща в прах

и тишината на света ляга в краката ти да пее

нищо любов

сандъците на истината отдавна са отворени

можеш да ровиш вътре до болка

търсейки оцеляване или път

който да изходиш

а аз съм точката на свързване

подпалила огъня

по един бял бряг за връщане

и море

което да си

ако поискаш

© Зорница Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??