7.08.2020 г., 23:39 ч.

Някога 

  Поезия
705 9 24

Мракът звездите изгаря

със светлината им бяла.

Взимам десета цигара

и със деветата паля.

Ти си игла във живеца

И ме болиш за последно

Щом през нощта ми олекне

Ще си измисля небето.

 

Щe си измисля и облак

И ще го стигна със мисъл

Мразя страха от високо

И не летя без спасител.

Ще си измисля причини

да съм щастлива , когато

даже и миг да обичам

ще е безвремие свято.

Аз ще съм капка дъждовна

в най- ожаднелите устни

някой до край ще ме помни.

Някога. В някоя сутрин.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??