Някога

7.08.2020 г., 23:39 ч.

Поезия

816 9 24

Мракът звездите изгаря
със светлината им бяла.
Взимам десета цигара
и със деветата паля.
Ти си игла във живеца
И ме болиш за последно
Щом през нощта ми олекне
Ще си измисля небето.
Щe си измисля и облак
И ще го стигна със мисъл
Мразя страха от високо
И не летя без спасител. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някога

Искате да прочетете повече?

Предложения