Някога
Мракът звездите изгаря
със светлината им бяла.
Взимам десета цигара
и със деветата паля.
Ти си игла във живеца
И ме болиш за последно
Щом през нощта ми олекне
Ще си измисля небето.
Щe си измисля и облак
И ще го стигна със мисъл
Мразя страха от високо
И не летя без спасител.
Ще си измисля причини
да съм щастлива , когато
даже и миг да обичам
ще е безвремие свято.
Аз ще съм капка дъждовна
в най- ожаднелите устни
някой до край ще ме помни.
Някога. В някоя сутрин.
© Деница Гарелова All rights reserved.
