Вмълчах се в себе си и тишина открих.
И тишина открита в себе си стаих.
А тишината скрита исках да прогоня,
тази тишина аз пазя като спомен.
Спомените тихи нещо ми говорят
и спомних си за спомена и той врата отвори.
Затворена врата пред мене тишината сложи,
със сложна ситуация в човешката ми кожа.
Случаят е тих, а ситуацията жалка.
А тишината вика ме при спомените малки.
Да пазя в себе си мълчание открито,
открито пазя, мълчанието тихо. ...