Игра на думи
Вмълчах се в себе си и тишина открих.
И тишина открита в себе си стаих.
А тишината скрита исках да прогоня,
тази тишина аз пазя като спомен.
Спомените тихи нещо ми говорят
и спомних си за спомена и той врата отвори.
Затворена врата пред мене тишината сложи,
със сложна ситуация в човешката ми кожа.
Случаят е тих, а ситуацията жалка.
А тишината вика ме при спомените малки.
Да пазя в себе си мълчание открито,
открито пазя, мълчанието тихо.
– Какво да сторя? Лутам се сега!
Цигара паля, както пали се страстта.
Страстта е тиха, в мен вмълчана.
Вмълчана е откритата кървяща рана.
– Какво да сторя? – тишината проговори.
И тихо лутам се. – Сега какво да сторя?
Не, не се опитвам тишината да прогоня,
Вмълчана тишина, ще пазя като спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
Сигурно затова ми хареса тази игра на думи!
