Игра на думи
Вмълчах се в себе си и тишина открих.
И тишина открита в себе си стаих.
А тишината скрита исках да прогоня,
тази тишина аз пазя като спомен.
Спомените тихи нещо ми говорят
и спомних си за спомена и той врата отвори.
Затворена врата пред мене тишината сложи,
със сложна ситуация в човешката ми кожа.
Случаят е тих, а ситуацията жалка.
А тишината вика ме при спомените малки.
Да пазя в себе си мълчание открито,
открито пазя, мълчанието тихо.
– Какво да сторя? Лутам се сега!
Цигара паля, както пали се страстта.
Страстта е тиха, в мен вмълчана.
Вмълчана е откритата кървяща рана.
– Какво да сторя? – тишината проговори.
И тихо лутам се. – Сега какво да сторя?
Не, не се опитвам тишината да прогоня,
Вмълчана тишина, ще пазя като спомен.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Сигурно затова ми хареса тази игра на думи!
