23.03.2009 г., 9:32 ч.

Играчка-плачка 

  Поезия » Философска
897 0 19

 

Безсънни са нейните нощи,

тъжни са неговите дни

и ей така - за компания

си чатиха дни след дни.

После щастливо заспиваха

(почти призори).

И си мислеха - какво пък

(нали е измислена),

тази обич е почти без следи.

Опипваха с думи душите си

(така по-малко боли),

а тя, илюзията си растеше

не с дни - с часове.

И докато Той и Тя се опомнят,

светът им се обедини

в интимност - „играчка-плачка"

(а от нея вече боли).

Какво да направят не знаят

(все един трябва да има кураж) -

или да сложи краят,

или илюзията сладка

в реалност да прероди.

Илюзията е красива

и лесна плячка

за слаби души.

Човек да бъдеш, обаче

е трудно,

много трудно...

Нали!

 

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

 

 

(Посветено на двама мои приятели, чийто живот преминава в илюзия. Ако и други се познаят - ЖАЛКО!)

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Темата си е актуална.Не ми звучи като изсмукано от пръстите, напротив,кара те да се замислиш какво губиш, ако се оставяш на инерцията.Харесва ми.
  • Да, много е трудно да си Човек.Поздрави!
  • ... и ето ги отново,
    от другата страна,
    отвъд екрана.
    Не питай как е стигнала
    до тук човешката им драма...
    Поздрави за стиха!
  • В илюзията е истината Веси!Всичко друго е илюзия...
  • "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край." - Юлий Цезар
  • Да...трудно е, но е и предизвикателство! Поздрави за прекрасния стих!
  • Реалността наистина по някога е много по-болезнена, но поне е истинска!
    Благодаря!
  • Моята интернет илюзия в момента е на 10 месеца и се казва Емануела (дъщеричката ми). А с баща ѝ минахме точно през тази дилема-да сложим край на илюзията или да я превърнем в реалност.
    Поздравления за стиха!
    Емануела
  • Интересен стих, Веси! Но младите няма да те разберат - личи от коментарите, а възрастните няма да си признаят, че са в плен на Илюзията. Не разсъждавай относно понятието Илюзия...няма нищо общо нито със слабите души, нито с определението Човек. Илюзията е дар Божи, спасение от действителността. Целувки!
  • понякога...
    почти илюзия...почти истина...но си е чиста любов.
    не е жалко...просто реалност...хубав стих, Веси, актуален.
  • Струва ми се, че доста хора в Нета са поставени пред тази дилема...
    От илюзията към реалността- не ми се струва много лек пътят, който предстои да бъде извървян, а и резултатът е непредвидим... Актуално!
  • Хубаво!...Само че:"или от илюзия сладка в човек да се прероди."!? "Светът(им)" ли да се прероди в човек!?...Не се разбира!...Ако беше "или илюзията сладка в човек да се прероди" формално е по-смислено, но само формално!..Най-върви, според мен:"или илюзията сладка в реалност се прероди"!...Какво мислиш?
  • За съжаление става така...
    Прегръщам те и поздрав за стиха!!!
  • Не ми харесва начина, по който е написано това стихотворение. Няма внушение, просто констатация. Наблюдения, нахвърляни в стих.
    Моето мнение е, че се чудиш вече за какво да пишеш... Съжалявам!
  • Красиво посвещение! Мъдро! Поздрави!
  • Илюзията "Нет" е тъй дълбока!
    Дали ще срещнеш Неговите/Нейните очи
    за миг или пък за дълго...
    Ех, дано след туй да не горчи!
  • ТЪРСЯ ОНЛАЙН ЛЕЧЕНИЕ НА ИНТЕРНЕТ ЗАВИСИМОСТ...ИЛИ НЕ...?
  • Не е толкова трудно, само крачка е необходима!Съдбовна.И се прераждаш.
  • Обичта винаги оставя следи.
    Боли, когато е илюзия, нали?
Предложения
: ??:??