Играчка-плачка
Безсънни са нейните нощи,
тъжни са неговите дни
и ей така - за компания
си чатиха дни след дни.
После щастливо заспиваха
(почти призори).
И си мислеха - какво пък
(нали е измислена),
тази обич е почти без следи.
Опипваха с думи душите си
(така по-малко боли),
а тя, илюзията си растеше
не с дни - с часове.
И докато Той и Тя се опомнят,
светът им се обедини
в интимност - „играчка-плачка"
(а от нея вече боли).
Какво да направят не знаят
(все един трябва да има кураж) -
или да сложи краят,
или илюзията сладка
в реалност да прероди.
Илюзията е красива
и лесна плячка
за слаби души.
Човек да бъдеш, обаче
е трудно,
много трудно...
Нали!
МУЗИКА>>>
(Посветено на двама мои приятели, чийто живот преминава в илюзия. Ако и други се познаят - ЖАЛКО!)
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
