Играта на времето
Времето залезе, зад тъмната
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща
факла и подлюти сетивата ми.
Угасна денят и надраска
с дълбоки цепки мозъка ми,
пусна струи от горещи мисли
и като отворени шлюзове се юрнаха,
към възбуденото ми съзнание.
Отново самота. Свива се като
мокра птица в душата ми и издава
звуци раздиращи сенките на нощта.
Припада мрак, лепкав като размекната
глина и смазва до болка тялото ми.
Но сърцето, останало като маяк
сред свирепите вълни на живота,
пулсира с нестихваща любов
и търси път към вълшебната музика
на вселената, за да се слея с нея.
Тръгвам понесла в себе си любовта,
и чувствата обсебили живота,
да срещна изгрева отново
и в тази ранна ранина, под слънцето,
да съм готова, пак да обикна света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
