26 мая 2022 г., 22:56

Играта на времето 

  Поэзия
645 6 14

Времето залезе, зад тъмната

завеса на облаците,

ръждясал натежалия следобед,

бавно се слива със залеза.

Припламна тишината, като димяща

факла и подлюти сетивата ми.

 

Угасна денят и надраска

с дълбоки цепки мозъка ми,

пусна струи от горещи мисли

и като отворени шлюзове се юрнаха,

към възбуденото ми съзнание.

 

Отново самота. Свива се като

мокра птица в душата ми и издава

звуци раздиращи сенките на нощта.

Припада мрак, лепкав като размекната

глина и смазва до болка тялото ми.

 

Но сърцето, останало като маяк

сред свирепите вълни на живота,

пулсира с нестихваща любов

и търси път към вълшебната музика

на вселената, за да се слея с нея.

 

Тръгвам понесла в себе си любовта,

и чувствата обсебили живота,

да срещна изгрева отново

и в тази ранна ранина, под слънцето,

да съм готова, пак да обикна света!

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Руми, сърдечно благодаря за посещението на страницата ми и за поставяне на стиха в любими. Желая ти чудесен ден, изпълнен с хубави емоции!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Дани, напълни ми душата с този прекрасен коментар, присъствието ти на страницата ми донесе радост, за която ти благодаря и ти пожелавам прекрасен ден, да топли сърцето ти!
  • Приятно ми стана когато те видях на страницата си,Тъжен.
    Благодаря ти сърдечно! Бъди здрав и вдъхновен!
  • Стойчо, много ме зарадва с посещението си , благодаря ти, бъди здрав и все така вдъхновен!
  • Миночка, ти си човек на чувствата и красотата. Пълно ли е сърцето с любов, има болка винаги... Но любовта е ключ към още любов! Такава, каквато може би не сме познали или очаквали. Раздавай и получавай! Много, много ми хареса!
  • Хубаво е!
    Поздравления, Миночка!
  • Иван, безкрайно съм ти благодарна, за прекрасния коментар който остави на страницата ми, за поставянето на стиха в любими, нека ти е светло в душата, Бог да бди над дните ти!
  • Любовта, единственото средство, да не се чувства човек самотен. Обичайки, допускайки в себе си Бог, човек осъзнава, че самотата му е дадена за да размисли за превратностите на живота, да се научи да цени и най-малкото добро, което преди не е забелязвал. Така човек се издига духовно и се научава да обича и благодари на Бог, на Слънцето, на Земята, на цялата Вселена...
    Поздравления за стиха, Миночка!
  • Георги, благодаря ти, че прочете, хубав ден ти желая!
  • Красиво нещо.
  • Благодаря ти за посещението и поставяне на стиха в любими, Асенчо, бъди здрав!
  • Благодаря ти Младен, за топлия коментар, който ми сгря душата и затова, че постави стиха в любими. Бъди благословен!
  • "Но сърцето, останало като маяк
    сред свирепите вълни на живота,
    пулсира с нестихваща любов
    и търси път към вълшебната музика
    на вселената, за да се слея с нея."

    Много точно изведено - като доказателството на теорема - теорема за спасителния бряг от самотата. Поздравление, Миночка!
Предложения
: ??:??