Времето залезе, зад тъмната
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща
факла и подлюти сетивата ми.
Угасна денят и надраска
с дълбоки цепки мозъка ми,
пусна струи от горещи мисли
и като отворени шлюзове се юрнаха,
към възбуденото ми съзнание.
Отново самота. Свива се като ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up