31.05.2023 г., 10:08

Играта продължава

353 3 0

Афиша вятърът разкъса.

„Усмивка на един живот”

Пиеса изиграна вчера.

Безкрайно дълъг монолог.

 

Аплаузите, тях ги няма,

единствен зрител беше Той.

Сценарият не бе измама.

Съдбата на един герой.

 

Зад ъгъла изчезва сянка.

Актьорът се прибира у дома.

Мечти потънали във дрямка

над кофа пълна с чудеса.

 

Щастливо утрото изгрява,

тъй дълъг път от светлина.

Плътта гримирана остава

сред мрака на нощта живя.

 

Разлепят новите афиши.

В играта има правила.

Един се ражда, друг умира.

Без смисъл Азът оцеля.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...