Афиша вятърът разкъса.
„Усмивка на един живот”
Пиеса изиграна вчера.
Безкрайно дълъг монолог.
Аплаузите, тях ги няма,
единствен зрител беше Той.
Сценарият не бе измама.
Съдбата на един герой.
Зад ъгъла изчезва сянка.
Актьорът се прибира у дома.
Мечти потънали във дрямка
над кофа пълна с чудеса.
Щастливо утрото изгрява,
тъй дълъг път от светлина.
Плътта гримирана остава
сред мрака на нощта живя.
Разлепят новите афиши.
В играта има правила.
Един се ражда, друг умира.
Без смисъл Азът оцеля.
© Гедеон All rights reserved.